Плоският данък се завръща в италианската предизборна кампания
С оставането на малко повече от месец до парламентарните избори в Италия на 4 март опълчването на еврото – тематика, която до неотдавна доминираше политическия дискурс в страната, на процедура отсъства, като даже най-разпалените популисти странят от обещанията да извадят Рим от единната валута.
Вместо това върналият се под светлината на прожекторите милиардер, медиен магнат и троент министър председател Силвио Берлускони провокира развълнуван спор като поизтупа прахта от дългогодишното заричане да вкара плосък налог – концепция, която е изключително примамлива в една страна, страдаща от укриване на налози и трудно данъчно законодателство, написа вестник Wall Street Journal.
Според социологическите изследвания никоя партия или коалиция няма да завоюва изрично болшинство, което значи, че по всяка възможност ще е мъчно да се прокара сходна мярка. Но партията на Берлускони „ Forza Italia “ и нейните дясноцентристки съдружни сътрудници, които дружно събират 36%, трансфораха тази концепция в крайъгълен камък на своята икономическа платформа, показана предходната седмица.
Плоският налог – система, при която всички заплащат при едни и същи проценти, е прокарван от консерваторите по света от години, само че до момента не е широкоразпространен и съществува несъгласие за това дали в действителност работи.
Според Берлускони и неговите съдружници от „ Северната лига “ - популистка партия, която се радва на мощна поддръжка от дребния бизнес в богатия север, в случай че данъчната система е по-проста, хората и фирмите с по-голяма подготвеност ще си заплащат, до момента в който в това време икономисват повече пари за покупки на артикули или вложения. Според техни съперници обаче плоският налог е нереалистичен, ще е в предимство на богатите за сметка на бедните и ще докара до огромен недостиг в бюджета.
Нито скоро набралото известност придвижване „ 5 звезди “, чиято поддръжка е към 28%, нито ръководещата Демократична партия, нареждаща се доста зад него, поддържат измененията в данъчните закони, макар че и двете към този момент дадоха обещание да понижат данъците.
Берлускони и „ Северната лига “ обаче се разграничават във вижданията си за това какъв % би трябвало да бъде плоският налог. Според някогашния министър председател самостоятелните и корпоративни стойности би трябвало да бъдат замразени на актуалната минимална данъчна ставка от 23%. Според популистите обаче те би трябвало да са в размер на 15%, тъй че и хората с по-ниски приходи да бъдат облагодетелствани.
Плосък налог от 25% ще понижи приходите от налози с 27 милиарда евро, демонстрират данни на Bruno Leoni, която поддържа въвеждането на данък в този размер.
Според дясноцентристката коалиция спадът в укриването на налози ще компенсира огромна част от дефицита. Но даже когато Рим съумява да разкрие случаи на укриване на налози, събраните средства от дължимите суми са едвам на половината.
Опоненти на Берлускони означават, че някогашният министър председател по този начин и не е прокарал проектите за плосък налог по време на своя престой на поста. Според тях сходен данък ще пробие дупка в обществените финанси – нещо, което страната с третия максимален обществен дълг в света не може да си разреши.
Според международни организации и разбори на икономисти от последното десетилетие системата на плоския налог дава смесени резултати. Европейската централна банка (ЕЦБ) е открила, че към 10 години след въвеждането й в някои източноевропейски страни, в това число България и Естония, икономическият напредък може да е самостоятелен, показва Wall Street Journal.
Франческо Данери, професор по макроикономика към миланския университет „ Бокони “, отбелязва, че е мъчно да се вършат изводи от опита на други страни. „ Сравненията...често са подвеждащи, защото повишаването на брутния вътрешен артикул или данъчните доходи, следени там, са мощно повлияни от други фактори, а освен от плоския налог “, счита той.
В същото време предизборната стратегия на дясноцентристите не загатва нищо за овакантяване на еврозоната или въвеждане на паралелна валута – хрумвания, подемани в предишното както от Берлускони, по този начин и от „ Северната лига “.
Движението „ 5 звезди “, което в края на предходната седмица показа избирателен проект от 20 точки, към момента не се е отказало изцяло от концепцията за референдум върху участието в еврозоната, само че доста е смекчило тона си. Според неговия водач Луиджи ди Майо „ към този момент не е вярното време за Италия да напусне еврото “.
Малко над половината италианци поддържат участието в еврозоната. Неуспехът на популистките партии на доста други места в Европа да употребяват антиевропейската платформа, с цел да дойдат на власт, може да е понижил привлекателността на концепцията в Италия.
Сред другите стопански тематики от предизборната акция е и обещанието на „ 5 звезди “ за повсеместен базисен приход и вложения от 50 милиарда евро в технологии като възобновими енергийни източници и оптични кабели. Всички партии в конкуренцията дават обещание уеличение на обществени разноски.
Едно нещо обаче липсва отчетливо и това е неналичието на съответни оферти за справяне с хроничните проблеми на страната, като дълга й за 2 трлн. евро, бюрокрацията или надълбоко неефективната правосъдна система, показва още Wall Street Journal.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Елена Кирилова
Вместо това върналият се под светлината на прожекторите милиардер, медиен магнат и троент министър председател Силвио Берлускони провокира развълнуван спор като поизтупа прахта от дългогодишното заричане да вкара плосък налог – концепция, която е изключително примамлива в една страна, страдаща от укриване на налози и трудно данъчно законодателство, написа вестник Wall Street Journal.
Според социологическите изследвания никоя партия или коалиция няма да завоюва изрично болшинство, което значи, че по всяка възможност ще е мъчно да се прокара сходна мярка. Но партията на Берлускони „ Forza Italia “ и нейните дясноцентристки съдружни сътрудници, които дружно събират 36%, трансфораха тази концепция в крайъгълен камък на своята икономическа платформа, показана предходната седмица.
Плоският налог – система, при която всички заплащат при едни и същи проценти, е прокарван от консерваторите по света от години, само че до момента не е широкоразпространен и съществува несъгласие за това дали в действителност работи.
Според Берлускони и неговите съдружници от „ Северната лига “ - популистка партия, която се радва на мощна поддръжка от дребния бизнес в богатия север, в случай че данъчната система е по-проста, хората и фирмите с по-голяма подготвеност ще си заплащат, до момента в който в това време икономисват повече пари за покупки на артикули или вложения. Според техни съперници обаче плоският налог е нереалистичен, ще е в предимство на богатите за сметка на бедните и ще докара до огромен недостиг в бюджета.
Нито скоро набралото известност придвижване „ 5 звезди “, чиято поддръжка е към 28%, нито ръководещата Демократична партия, нареждаща се доста зад него, поддържат измененията в данъчните закони, макар че и двете към този момент дадоха обещание да понижат данъците.
Берлускони и „ Северната лига “ обаче се разграничават във вижданията си за това какъв % би трябвало да бъде плоският налог. Според някогашния министър председател самостоятелните и корпоративни стойности би трябвало да бъдат замразени на актуалната минимална данъчна ставка от 23%. Според популистите обаче те би трябвало да са в размер на 15%, тъй че и хората с по-ниски приходи да бъдат облагодетелствани.
Плосък налог от 25% ще понижи приходите от налози с 27 милиарда евро, демонстрират данни на Bruno Leoni, която поддържа въвеждането на данък в този размер.
Според дясноцентристката коалиция спадът в укриването на налози ще компенсира огромна част от дефицита. Но даже когато Рим съумява да разкрие случаи на укриване на налози, събраните средства от дължимите суми са едвам на половината.
Опоненти на Берлускони означават, че някогашният министър председател по този начин и не е прокарал проектите за плосък налог по време на своя престой на поста. Според тях сходен данък ще пробие дупка в обществените финанси – нещо, което страната с третия максимален обществен дълг в света не може да си разреши.
Според международни организации и разбори на икономисти от последното десетилетие системата на плоския налог дава смесени резултати. Европейската централна банка (ЕЦБ) е открила, че към 10 години след въвеждането й в някои източноевропейски страни, в това число България и Естония, икономическият напредък може да е самостоятелен, показва Wall Street Journal.
Франческо Данери, професор по макроикономика към миланския университет „ Бокони “, отбелязва, че е мъчно да се вършат изводи от опита на други страни. „ Сравненията...често са подвеждащи, защото повишаването на брутния вътрешен артикул или данъчните доходи, следени там, са мощно повлияни от други фактори, а освен от плоския налог “, счита той.
В същото време предизборната стратегия на дясноцентристите не загатва нищо за овакантяване на еврозоната или въвеждане на паралелна валута – хрумвания, подемани в предишното както от Берлускони, по този начин и от „ Северната лига “.
Движението „ 5 звезди “, което в края на предходната седмица показа избирателен проект от 20 точки, към момента не се е отказало изцяло от концепцията за референдум върху участието в еврозоната, само че доста е смекчило тона си. Според неговия водач Луиджи ди Майо „ към този момент не е вярното време за Италия да напусне еврото “.
Малко над половината италианци поддържат участието в еврозоната. Неуспехът на популистките партии на доста други места в Европа да употребяват антиевропейската платформа, с цел да дойдат на власт, може да е понижил привлекателността на концепцията в Италия.
Сред другите стопански тематики от предизборната акция е и обещанието на „ 5 звезди “ за повсеместен базисен приход и вложения от 50 милиарда евро в технологии като възобновими енергийни източници и оптични кабели. Всички партии в конкуренцията дават обещание уеличение на обществени разноски.
Едно нещо обаче липсва отчетливо и това е неналичието на съответни оферти за справяне с хроничните проблеми на страната, като дълга й за 2 трлн. евро, бюрокрацията или надълбоко неефективната правосъдна система, показва още Wall Street Journal.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Елена Кирилова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ